Нейт стоеше до прозореца на мрачната си хотелска стая с чаша уиски в ръка и наблюдаваше улицата навън. Горещият му дъх се сблъскваше със студената повърхност на стъклото, замъглявайки го и погледът на Нейт все по-слабо успяваше да различи хората, минаващи по булеварда. Той доближи чашата до устните си и отпи последната глъта в нея. Слънцето вече залзваше и над града се спускаше мракът на нощта. Точно това очакваше и той. Преоблече се набързо и остави празната чаша на масичката, след което излезе.
Кожата му срещна хладния въздух отвън, настръхна за момент, но после свикна с температурата и Нейт се насочи към единственото му познато място в новия град – местния бар. От седмици ходеше там всяка вечер, обслужващия персонал вече го беше запомнил и знаеше какво щеше да поръча. Тази нощ едва ли щеше да бъде по-различна от всяка друга. Нейт винаги търсеше предизвикателствата и не понасяше еднообразието, ненавиждаше рутината на обикновените хора и се изненадваше как не им омръзва да водят един и същи скучен живот, без никаква промяна и никакво желание за такава. Но ето, че той се превръщаше в един от тях, ставаше това, което мразеше, но сякаш този път не се съпротивляваше с това. Беше се оставил на течението, беше се предал. Чувстваше се безпомощен, беше изгубил всичко, което някога бе имал, дори и семейството си. Сега харчеше спестените пари, които действително бяха достатъчно, за да го осигурят за поне 3 години напред, но и те щяха да свършат все някога и тогава щеше да настъпи неговия край.
Той стигна до вратата на бара и я бутна силно навътре. Тя се отвори с дразнещ скърцащ звук и Нейт влезна вътре, затръшвайки я зад себе си. Погледът му премина през цялото помещение, оглеждайки всяко едно кътче и всяко едно лице. Виждаше все същите пропаднали мъже, на които той все повече заприличваше.
Стигна до бара и се настани на един от високите столове. Барманът постави чаша бърбън пред Нейт и той я изпи наведнъж, след което грабна бутилката и си наля още. Имаше намерение да се напие, да се напие до неузнаваемост и с малко повече късмет да си намери някое евтино момиче, с което да прекара нощта, но дори нямаше да запомни името.
Той усети как погледът му започва да се замъглява от поетото количество алкохол, но това не го спря да продължи да пие. Нищо не можеше да го откаже точно сега, когато единственото, което правеше беше да се самосъжалява.
Заглавие: The Jazzhaus 
