Savannah Moore

Брой мнения : 29 Join date : 11.03.2014

Savannah Moore || 19 years old || Fallen angel || FC: Nina Dobrev

Наоколо беше тъмно. Мракът се спускаше, непозолявайки на Изабела да види къде се намира. Но й беше топло. Не я болеше вече и явно беше на сигурно място. Понадигна се в леглото и в мрака проличаха русите й коси.
-Здравей, Савана - чу тя, но не знаеше накъде да погледне.
Когато се ориентира откъде идва непознатият за нея глас, насочи кристално синия си погледнатам, но в тъмнината не успя да види на кого беше този глас, който така настойчиво бе задал въпроса си.
-Савана? - продума тя тихичко, защото не беше сигурна в това. Не знаеше дали това е нейното име.
-Знаеш ли откъде си, Савана? - все така я питаше гласът на непознатия в стаята, който продължаваше да стои в тъмнината без да се покаже пред нея.
А тя не знаеше. Не знаеше отговорът на този въпрос, затова не можеше да каже нищо. Ровеше из спомените, когато осъзна, че такива нямаше. Вече знаеше само, че е Савана. Обзе я страх и паника, които трябваше да прикрие пред непознатия, който очевидно я наблюдаваше, без тя да може да го забележи.
***
Савана беше паднал ангел. Беше съгрешила и мястото и в Рая бе отнето, а заедно с това красивата русокоска беше изпратена на земята. Без спомени, без дарби. Архангелите бяха оставили единствено емпатията.. за наказание. Да я обзема болка всеки път, когато някой друг изпитваше. Наказанието за нея беше наистина голямо. "Такова голямо наказание най-вероятно е причинено от някое огромно предателство" ще кажете. А тя само се беше влюбила... В демон. Но това не бе прието в Рая. Тя се бе отдала на най-сладкото и чисто чувство, но това чувство й бе изиграло най-лошата възможна шега. Бе отпратена от Рая да се разкайва на земята. Може би никога нямаше да се върне. Може би нямаше да изкупи вината си, която вече дори не помнеше.
***
-А ти кой си? - попита най-накрая и Савана.
Но отговор не получи. Сякаш обаче усети, че непознатият се усмихва. Усмивка, все едно се усмихваше на малко дете. Една толкова добронамерена и истинска усмивка.
-Няма ли да ми отговориш? - запита тя малко по-уверена и ходилата й докоснаха земята, изправяйки се. Тръгна напосоки в тъмното, размахвайки ръце пред себе си, "изучавайки" мрака, опитвайки се да не се блъсне в нещо.
-Не. - тази кратка думичка й помогна да се ориентира в стаята и тръгна в неговата посока. Крачка по крачка. Чу тихия му смях. Очевидно се подиграваше на начинът, по който Изабела се ориентираше в тъмното, бавната й походка, разперените й напред ръце. Чу го, че стана и се спря на място.
-Кажи ми кой си.. - почти проплака тя, чувстваше се толкова безпомощна и безсилна, както никога преди.
Усети пръститему около своите.
-Моля те - гласът й беше толкова сърцераздирателен, че трудно някой би могъл да й устои. Но явно той можеше. Така й неспомена нито името си, нито защо тя е при него. Хвана по-силно ръката му, отказваше да го пусне, преди да получи отговорът, който желаеше.
-Аз съм, Савана.. аз съм любовта - при тези негови думи, тя го пусна. Пусна ръката му и замахна към него. Явно макар и в тъмното тя бе успяла да го уцели, защото един звучен шамар отекна в стаята.
-Не се подигравай с мен..
Но него вече го нямаше.
И ето, че стана светло. След него бе останала една снимка, придръжавана от кървавочервена роза. Снимка на тях двамата. Оттогава Савана търси "любовта" си.

П.П.: Ако може да ми смените името на Savannah.

Добре дошла

» Savannah and Alexa