Home, sweet home

Не се съгласи с него, но щом стигнеха там щеше да се погрижи за нея. И за малко да подмине дома й, тъй като очакваше „къща”, а не … такова нещо. Тук можеше съвсем спокойно да си се загуби, като все пак остана приятно впечатлен. Беше свикнал с разни мотели и не чак толкова приятни места, така че заслужаваше една вечер в подобен лукс. Затова и си влезе като у дома си, а любопитния му поглед започна да шари навсякъде, докато тя го въвеждаше към хола. Можеше само да си мечтае да има подобно жилище, но дори и то не можа да го разсее от главната му цел.
- Мислех, че сме се разбрали – каза той леко укорително – Обещавам, че няма да ти причиня нищо – все пак реши да я успокои поне малко – Но щом не искаш да ходиш в болница, ще ме оставиш аз да се погрижа за теб.
Не можеше да отрече, че с удоволствие би се пъхнал под чаршафите на леглото й, но все пак беше истински мъж – никога не би направил нещо, което тя не желаеше. А и не това целеше точно в момента. Искаше да се увери, че всичко е наред и да се погрижи добре за раната й. Пък после щеше да я остави да му сготви, тъй като наистина беше гладен, а и не можеше веднага да й налети. Не искаше да плаши такова хубаво момиче като нея, затова щеше да подходи внимателно и да се надява ако не на друго, то поне да умее да готви. Добрата храна можеше да утоли всичките му нужди.

Най-накрая постигна своето, но дори и не се съмняваше, че ще успее. Щеше да се погрижи за раната й, та ако трябваше да я върже, но това породи съвсем различни мисли в главата му. За щастие тя се върна с аптечката, преди да се е отнесъл, като избягваше сериозен разговор за това, което го навяваше на мисълта, че определено нямаше да й е приятно. Е, той щеше да направи всичко възможно, за да не й причини болка или друг дискомфорт … е не точно всичко, защото беше на път да го направи. Без да я пита, се изправи и хвана блузата й, точно докато тя я вдигаше, но с едно рязко движение той я махна, преди да се е усетила.
- Виждал съм момичета без блузи – опита се да я успокои той, като падна на колене и внимателно се намести между хубавите й крачета … да, едва ли вече се радваше, че го е поканила – Ако я бяхме оставили, щеше да влиза в раната и да я замърсява на ново – започна да й говори, докато ровеше в аптечката и се опитваше да не оглежда тялото й и да я притеснява допълнително – Някога ползвала ли си нещо от тук? – попита сериозно, като видя че всичко беше запечатано и чисто ново.
Разговора караше повечето хора да се отпуснат, но на нея едва ли щеше да й бъде така лесно в подобна поза. Затова реши и да побърза, преди да е избягала, тъй като в тази къща щеше да й е още по-трудно да я намери, ако трябваше да я търси из гората. В ръката си вече имаше памучен тампон, напоен с кислородна вода, която поне нямаше да я щипе. Бавно започна да докосва раната й с него, като от време на време я поглеждаше в очите, за да види как се справяше. Въпреки нежния си вид, не беше някоя лигла и това определено му направи впечатление, но все пак продължи да я чисти нежно и внимателно.
- Обожавам пай – призна си той, като се усмихна широко, макар и тя да не можеше да го види в момента, тъй като се бе навел към раната й – Но като цяло ям всичко, стига само да не е прекалено здравословно или нещо био … имам алергия към подобни храни – разбира се, това не беше вярно … по-скоро имаше непоносимост към безвкусни неща, каквито му се виждаха тези.

И той се беше изчервил малко, когато го похвали за опита му, ако можеше да се нарече така. Да, имаше такъв но реши да не коментира, тъй като не знаеше как щеше да го приеме, нито на къде щеше да отиде разговора. Виждаше, че се чувстваше леко неловко, да не кажем супер неудобно, но ако трябваше да сме честни, на него си му беше изключително приятно. Не се радваше на раната й, нито на факт, че изпиташе някаква болка, била тя и лека, но му допадаше ситуацията, в която се намираха. Въпреки това реши да спре да я мъчи, а и забеляза, че тя самата вече нямаше търпение да приключат.
- Още малко – успокои я той, като се увери, че я е почистил добре и премина към по-неприятната част – Това ще пощипе малко.
Все пак беше рана, трябваше да я дезинфекцира, затова отново започна да я докосва нещо с памучето, като леките й трепети го накараха да се усмихне. Приключи с памучна превръзка, която внимателно залепи за нежното й тялото и вече всичко изглеждаше много по-добре. Колкото и да не му се искаше, трябваше да се изправи и да я остави да се облече, тъй като по погледа й само разбираше, че нямаше търпение да се измъкне от тази ситуация.
- Не е хубаво да го мокриш – каза той, след като се изправи и започна да прибира нещата, следейки я внимателно с периферното си зрение – И все пак, ако имаш проблеми, те съветвам да посетиш лекар. Не се обиждай, но доколкото разбрах, сама не би могла да се грижиш за подобни неща – Дийн се усмихна невинно, надявайки се да му прости за тази критика, но може ли някой да го вини, че се беше притеснил за толкова нежно създание.

Дийн се засмя, но причина за това не бяха думите й. Рядко виждаше момиче да бяга така бързо от него, но в случая си беше доста забавно. Все пак я остави да се оправи, като той най-накрая свали якето си, оставайки само по разкопчана риза със запретнати до лактите ръкави, под която носеше черна тениска, с надпис “AC/DC” плюс чифт дънки, в които се чувстваше изключително удобно. Знаеше, че трябваше да се настани на дивана и да кротува, но това въобще не беше в негов стил, затова започна да пипа и оглежда всичко. Разбира се, веднага щом я чу, се върна на удобното диванче, сякаш въобще не беше мърдал от там.
- Ъъъ мен не ме бива много – призна си той, макар че на бърканите яйца беше цар – А и пай … не мисля, че ще издържа толкова дълго.
Ако имаше някой от онези замразените, дето просто ги пъхаш във фурната и готово, щеше да бъде много доволен, но едва ли щеше да се свърти за цели два часа, чакайки нещо за ядене. Харесваше я и определено си заслужаваше да остане в нейната компания, но храната си беше нещо много важно и трудно щеше да я пренебрегне. А и както каза, не беше чак толкова претенциозен, стига само да не започнеше да го тъпче с някакви зеленища.

ПП. Съжалявам, че е толкова скапан, ама нещо още не съм се събудил достатъчно …

Замразената пица беше по-добре от половината неща, които ядеше по цял ден, затова дори не се замисли дали да се съгласи. Но въпреки, че това беше наред, нещо в нея му се виждаше някак странно. Не я познаваше и не можеше да каже, дали това беше нормално държание за нея, но за него си беше просто странно. Може би все още се чувстваше неловко в компанията му, затова така бързо сменяше решенията си, местеше се от едната в другата стая, ставаше секунда след като е седнала и какво ли още не. Но Дийн нямаше намерение да остави така нещата. Не искаше да се чувства неудобно по време на вечерята, затова щеше да използва тези десет минути, за да я успокои … ако въобще беше притеснена.
- Нима ти няма да пиеш нищо? – попита той, докато внимателно измъкваше бирата от ръката й.
Не искаше да я напие или нещо подобно, но една чаша вино винаги се отразяваше добре на момичетата, а и отваряше апетита. Хич не му се искаше да подскачат цяла вечер от стая в стая, освен ако не правеха други неща, но и за това си имаше време. Точно в момента предпочиташе един лек, неангажиращ разговор и може би обяснение на това какво правеше тя в гората по това време. Като ловец от толкова години, беше напълно сигурен, че тя не бе никаква заплаха за него, а и определено не беше в „бизнеса”. Малко бяха безразумните хората като тях, но в своя защита, той поне си имаше оправдание.

Лека усмивка се плъзна на лицето му, когато тя най-накрая склони да изпие едно питите. Изглеждаше някак странно само той да си пийва, макар че нямаше да му е за първи път, но все пак не му бе много удобно в компанията на Ивон. Трябваше да покаже някакви маниери, но за жалост не очакваше тя да разполага с алкохол, подходящ за дамски питиета, дано поне имаше бутилка вино, макар че и бирата не беше лоша идея, най-вече в комбинация със замразена пица. Но наистина не му трябваше да я напива, за да се представи добре … тя сама му даде възможност да пренесе разговора на друго ниво.
- Само красивите – каза той, като се надяваше да не види дискриминацията в думите му, тъй като единствената му цел беше да й направи комплимент – Но повечето казват, че са се изгубили в опит да избягат от мен – и една шега винаги беше в полза на мъжа.
Най-накрая отвори бирата си, за негов късмет беше с въртелива капачка, тъй като не му се искаше да я оставя, за да ходи да си търси отварачка, нито нея да я занимава с тази задача, а съдейки по къщата й масата най-вероятно бе прекалено скъпа, за да си отвори бутилката с нейна помощ. Важното беше, че се справи без да чупи нищо или да разваля … абе то и разговор не беше, но все пак. Отпи няколко огромни глътки, като задоволи жаждата си и вече можеше да върне всичкото си внимание към нея. Широка закачлива усмивка се плъзна на лицето му, когато той я подкани.
- Е … какво ще пиеш? Изключително добър съм в коктейлите, ако имаш нужните продукти – каза накрая, като предложи услугите си на барман.

Не му трябваше друга покана. И без това се чудеше как да впечатли момиче, което очевидно имаше достатъчно пари, за да се поглези с каквото пожелае. Добрата компания беше на лице и май вършеше работа, но беше време да я шашне с нещо, а той наистина беше много добър в смесването на алкохолите … все пак беше любител на всяка една от напитките тук. Е не много на ликьорите и причината не беше в това, че са сладки, а че всички жени правеха една и съща грешка – доверяваха се на този алкохол. Не, Дийн не подценяваше силата им, защото знаеше много добре, че е по-безопасно да изпие чаша уиски, отколкото да остави на тези сокчета да го омайват и подтикват към още, докато най-накрая не се окаже с празна бутилка и неконтролируемо състояние.
- Хмм … какво ще кажеш за малко джин? – попита той, макар че вече го беше взел и очевидно щеше да й налее от него.
В барчето намери високи чаши, подходящи за безалкохолно, като взе една и сипа около 70 милилитра джин, който не беше достатъчен да се напие. След още малко ровене намери малинов сироп за коктейли, който се разреждаше, затова сложи съвсем малко и отиде към кухнята, където добави сока от цял прясно изцеден лимон и напълни чашата до горе с кубчета лед, които започнаха да се разтварят бавно и да правят напитката все по-лека и приятна. След като намери и една сламка се върна при Ивон, като й подаде чашата със коктейла, чието име не помнеше, но беше убеден, че се харесваше от доста жени.
- Надявам се, че съм се справил добре – каза той, като отпи отново от бирата си, но през цялото време я следеше, чакайки нейната реакция.

Задоволство се изписа на лицето му, когато получи одобрителен коментар, а щом отпусна глава на раменете му, се появи и една широка победоносна усмивка. Продължи да си пие спокойно бирата, която вече бе стигнала до половината, така че се надяваше да има още в хладилника, тъй като наистина щеше да е в добра комбинация с пицата. Но за сега я остави настрани, като се замисли над въпроса й. Беше спал с не една барманка, сервитьорка … любителка на коктейлите, ако можеше така да го каже, но едва ли точно това й се искаше да чуе. Все пак се опитваше да поддържа визията на добър джентълмен.
- Ммм имах малко помощ – отговори леко несигурно той – Но повече обръщам внимание на вкусовете на жените, а когато видях сиропа, ми стана ясно.
Разбира се, всеки обичаше лимонов сок, а без алкохол нямаше да е коктейл, така че да, май наистина се беше справил добре с разгадаването на вкусовете й, поне съдейки по реакцията. Проблема беше, че джина често водеше до главоболие, но като съвестен гражданин, той нямаше да я остави да прекали. Разбира се бе готов да стане и да й забърка още един два коктейла, колкото да им се наслади максимално, а ако му позволеше, след това най-вероятно щеше да остане … само за да се увери, че е добре.
- Та, какво друго харесваш, освен сладки свежи коктейли? – попита я наистина заинтересован, като за пореден път надигна бирата си. Психологията на човека беше доказала, че ако събеседника ти пие често, това те подканва също да надигаш чашата си, а това май се беше превърнало в някакъв навик на Дийн.

Тя и хазарт … айде колите щеше някак да ги приеме, но когато я погледнеше виждаше просто едно нежно и непорочно момиче. Може би трябваше да се вгледа малко по-добре, макар че имаше онова странно и все пак до някъде приятно чувство, че колкото повече я опознава, толкова повече започваше да му харесва. А това не винаги бе на добре … от личен опит знаеше, че мъжете в неговото семейство рядко попадаха на правилното момиче, а ако това се случеше, я подминаваха за да се забъркат с най-лошата за тях. И все пак … имаше чувството, че гледаше себе си в женски вариант … в много секси и нежен женски вариант, а такъв себелюбив човек като Дийн трудно можеше да откаже на самия себе си.
- Аз … ами също обичам колите и хазарта – усмихна се някак притеснено, тъй като искаше да каже нещо съвсем различно, но все още успяваше да го потисне и да говори нормално – Както виждаш харесвам бирата и лова – добре се справи, сега единственото нещо, което трябваше да направи, е да си затвори устата, но все пак това беше Дийн … той рядко млъкваше, когато трябваше да го направи – Но като цяло харесвам мили, нежни, добронамерени и възпитани момичета, които да са поне на половина красиви като теб.
Просто не можа да се сдържи. Думите излязоха сами, а и той беше спрял да се противи, но след като най-накрая го каза, защо трябваше да спира до сега? Приведе се леко към нея, като съвсем нежно хвана брадичката й и я надигна леко. Не си позволи да се заглежда в очите й, тъй като не искаше да изпусне момента и тя да се е отдръпне от него, още преди да й покаже какво точно може да й даде. Затова устните му бързо се впиха в нейните, за една съвсем невинна и закачлива целувка, като разбира се не пропусна да прокара език между устните й.

Започваше да го изненадва все повече. Наистина не очакваше да е от момичетата, които ще му отвърнат на целувката и все пак имаше някакви надежди, но държанието й го изненада и то доста приятно. Разбира се, той се възползва максимално и за малко да се намръщи, когато тя се отдръпна от него, но щом чу думите й, се усмихна широко. Не искаше да се прави на велик, но се радваше, че не се дръпна, преди да я е целунал, защото знаеше, че го бива и на жените им харесва. Можеше да й покаже много други неща, но таймера на пицата му напомни, че не биваше да бърза … след всичко случило се бе убеден, че вечерта тепърва започваше.
- Пицата е готова – просто отбеляза той, макар че и двамата я бяха чули – Ти стой тук, аз ще отида да я взема и после може да се върнем към нещата, които харесваме.
Не дочака отговора й, тъй като от нещата, които научи за нея в последната минута, едва ли щеше да откаже. Затова просто стана, като малко време се луташе в кухнята, претърсвайки различни шкафове, докато не намери някаква голяма плоска чиния, подходяща за торта или нещо подобно. Беше прекалено хубава за пицата, но той лично нямаше да се зарадва на качени едно върху друго парчета, тъй като така се цапаха и отдолу, където трябваше да се държат и в крайна сметка целия се омазваш, сякаш ядеш спагети с ръка.
Та когато най-накрая сложи пицата в чинията, след някое друго опарване и борба с печката, просто премина по почти отрязаните места с нож, като я направи на хубави триъгълни парчета. Взе няколко салфетки, които за щастие намери много по-бързо, още една бира от хладилника, тъй като неговата беше на свършване и тръгна обратно към хола.

ПП. Сори ако нещо не се връзва, но току що видях, че си добавила още малко, но все пак мисля че е добре, така че не съм го поправял.