Good, evil,neutral...does it matter? /Abaddon and Alexandria/three weeks ago/

Брой мнения : 46 Join date : 11.03.2014

Безцелното седене по барововете никога не е било едно от любимите занимания на Али. Винаги си имаше причини, малка или голяма. Тази причина, както и всяка друга, беше важна по за човека, с които ще се срещаше Али. Докато на Али не винаги й беше кой знае колко интересно, но пък понякога грешеше и не си губеше времето, не че нямаше предостатъчно.
Някои демони наистина можеха да ти лазят по нервите със своите закъснения, обаче. Алекса чакаше от вече 15 минути да дойде проклетият рицар. Това че беше единственият не я правеше най-важната. Направо да ти иде да забиеш нож в нея. Не е като Али да не го е правила вече един-два пъти.
- Още една текила - каза и подбутна чашата си към барманът, които веднага отиде за питието.
Да закъсняваш за да се правиш на важен беше нещо присъщо на хората, не на същества, като Абадон. Мразеше когато някои закъснява нарочно. Отпи от новата текила и се зачуди колко още можеше да си загуби времето киснейки в този затънтен бар.

Червонокосият рицар тъкмо приключи срещата си с малката Харвел. Горкото детенце, мислеше си, че може да убие самият рицар. Много хора и същества са опитвали, но не са постигнали нищо. Ейбадон се изсмя на мисълта и продължи по пътя си. Можеше много по-бързо да стигне до бара, в който Алекса я беше извикала, но предпочете да се поразходи. Все пак нищо нямаше да и стане на дяволитата щерка да почака малко. Рицарката много добре осъзнаваше, че винаги се държеше нагло и надменно и никога не се съобразяваше с другите, но знаеше и че ранга и го позволява и можеше да си прави каквото иска. Дойде и моментът, в който червенокоската стигна да долнопробният бар, в който нефилимката пожела да се срещнат. Тя така и не разбираше от къде всички имат такава страст към тези бараки.
- Е, Алекса за какво ме повика?
Ейбадон удобно се настани на един от столовете на бара и впи пронизващ поглед в брюнетката. Кой знае за какво пак и беше притрябвала Ейбадон. Все едно си нямаше досатъчно проблеми на главата с тъпите Пазители, който не можеха да изпълнят и една заповед. Червенокоската реши, че няма за къде да бърза и си поръча уиски с лед докато чакаше да получи отговорът си.

Брой мнения : 46 Join date : 11.03.2014

Най-накрая Абадон се появи. Поне се появи. Щеше да е доста неприятно, ако въобще не се беше появила. Тогава щеше да се наложи Алекса сама да я намери, а Абадон знаеше колко отмъстителна можеше да е Алекса ако поиска.
Нефелимката не отговори веднага на демонът. Реши, че да я държи в напрежение беше доста по-забавно от това. За това отпи бавно от текилата си и чак когато преглътна се обърна и погелдна Абадон, която я гледаше доста настоятелно, а Али обичаше да държи хората в напрежение.
- Не може ли просто да те извикам за да видя как си? - попита и се усмихна широко. Погледът на Абадон то настоятелен стана съмнителен и после разгневен. Все едно не можеше човек да се пошегува с нея. - Просто се пошегувах. Не ми пука как си наистина - раззсмя се Алекса, но не задълго. Знаеше, че търпението на Абадон си има доста ниски предели.
- Извиках те за да говорим за Луцифер - на лицето й още имаше една малка и загадачно усмивка. - Знам, че ще го освободите. Ти, Лилит и Едуардс. Не се и съмнявам в това. Въпросът ми е какво ще правите след това? - малко се съмняваше отговорът на Рицарят да е нещо по-различно от, ще си върнем Ада, ще убием Уинчестър и Апокалипсис, но все пак трябваше да попита.

Все същата нагла и наивна. Това изчадие май нямаше да се промени скоро. Беше по- нагла дори от Едуардс, които бяха прекалено мързеливи, за да си свършат работата качествено, а за онзи лигльо Деймон въобще не и се говореше. Рицарката си засмя подигравателно на момичето срещу нея.
- Миличка не знам защо се мислиш за нещо толкова специално. Нямаш нищо общо с освобождаването и искаш да знаеш плановете ни. Не си мисли, че ще разбереш. Никой няма да ни попречи да освободим Лукавия. Ще си начешаш любопитството с останалите. Не си ври носа където не ти е работа.
Нефилимката явно очакваше надълго и нашироко Ейбадон да и заобяснява какво смятат да правят, но сметките и излязоха криви. Явно Ренесансия си мислеше, че червенокоската трепери от страх пред нея и ще направи каквото и каже. Единстевният пред когота имаше страх и приемаше заповеди от беше Лукавия. Може би затова с Лилит се разбираха толкова добре за момента. Никоя не се вреше в работите на другата. Това малко момиченце си мислеше, че може да седи и да запя и да знае всичко, за да може после да провали всичко. Поне да беше взела тяхна страна и да им помагаше и тогава можеше да пита.

Брой мнения : 46 Join date : 11.03.2014

Наистина не я искаха в отбора. Но пък и ги разбираше. Тя беше все известен дезертьор, но не й харесваше когата я подценяваха. Познаваха я и знаеха на какво е способно и все пак я подценяваха. Разбира се тя ако искаше можеше и сама да разбере какво кроят, но беше любезно първо да попиташ, нали?
- Няма значение дали ще ми кажеш какво ще правите. Аз пак мога да разбера. Просто реших да съм учтива и да попитам - нефелимката отпи от уискито. Алекса се обърна и погледна Абадон, която я гледаше презрително. Демони. Винаги бяха толкова горделиви, дори след толкова много години още мислеха, че са нещо по-специално от нея.
Всички знаеха какво е ще стане с демоните, ако Луцифер победи. Щеше да ги избие. И въпреки че Абадон, Лилит и още една купчина демони да си мислеха, че ще бъдат пощадени... Алекса силно се съмняваше в това.
- Не се мисля, за по-специална Абадон. Просто искам да избера страна, но не искам да е тази на губещите - каза сериозно Алекса.

» Alexandria Renessansia
» A couple of weeks ago (Davina & Jo)
» The beasts are everywhere around us (Abaddon & Jo)