One more drink please /Houston and Katherine/

Всичко ми идваше в повече. Библията, да бъдем отново хора и грешката на малоумния старец. Колкото повече търсехме и се борехме за тъпата Библия, толкова повече невинни хора ни се налагаше да убиваме само, защото демони са се вселили в тях. Колкото повече жертви имаше, толкова по - често образът на умиращия старец ме преследваше. Не беше особено приятна гледка и щеше да ме побърка, ако не намерех начин да я прогоня от ума си. Бар ми се стори добра идея.
Блеър беше отишла нанякъде за това просто излезнах. Не беше много етично от моя страна да я зарязвам без да и казвам къде отивам, но едва ли щеше да се притесни много, нямаше да се бавя кой знае колко. Облякох се набързо и излезнах в студената нощ. Тръгнах по улиците на Лорънс и се заоглеждах за някой не толкова пропаднал бар. Не след дълга обиколка попаднах на един прилично изглеждащ бар, поне отвън. Когато влязох миризмата на алкохол моментално ме заля, което колкото и да е учудващо за някой ми подейства успокоително. Отидох на бара и тъкмо щях да си поръчам когато едно момиче поръча за мен, което доста ме учуди.
- Ммм.. благодаря? - измърморих слисано - Аз съм Хюстън - усмихнах се приветливо на момичето и когато барманът ми подаде питието, отпих една доста голяма глътка.
- Доста лош ден бих казала аз.

- Може и да не отидеш в Ада, Катрин. - засмях се и отпих поредната глътка.
Течността приятно пареше гърлото ми и стопляше цялото ме тяло. Беше хубаво да се преструваш на човек дори за момент. Много от чудовищата като мен претендираха, че няма смисъл да се опитваш да промениш това, което си и че трябва да се радваш и да се приемеш. Аз не можех. Никога нямаше да го приема. Не беше моя вината и не го заслужавах.
- Моите проблеми са прекалено оплетени. Теб какво те мъчи или реши просто да разпуснеш малко? - усмихнах се ведро на момиче срещу мен.
Нямах нищо против момичето, но нямаше да си разказвам историята на всеки срещнат в бара. Не знаех коя е, какво е и какво би ми направила. Не беше демон, но можеше да е ловец, можеше да е милион други неща. Не изключвах и възможността да е просто човек, но не ми се вярваше. Загледах се в чашата, която въртях в бавни и лениви кръгове, а течността в нея се разплискваше по стените, както морето в скалите. Това връщаше прекрасни, но болезнине спомени от миналото ни с Блеър. Що за животно си, че да позволиш децата на собственото ти дете да бъдат разкъсани на парчета от цербери и то докато още са съвсем малки. Тази мисъл не ме напускаше, но пък и не говата смърт не отстъпваше на нашата, все пак някой трябваше да прибере душата му в Ада. При мисълта се разля усмивка на лицето ми. Изпих останалата течност от чашата и вперих поглед в блондинката, очаквайки отговорът и.

Принципно аз се местя често от град на град. Нещо като войнишко дете съм.Била съм в повечето държави на този малък континент.
Стана ми ясно в момента, в който тези думи достигнаха до мен. Добре измислената лъжа на повечето свръхестествени, който се опитват да се задържат около хора. Реших, че няма смисъл да си правим на войнишки щерки и да украсяване уж невинните лъжи. Бях сигурна, че не е човек, а дори и да беше само щеше да ме помисли за луда, което нямаше да ме притесни особено.
- Няма смисъл да се преструваш на човек. - казах го отсечено, макар и тихо, защото някой можеше да чуе, а какво по-добро място за ловци отколкото бар.
Кимнах на бармана да ми донесе още една чаша, побутнах чашата си негова посока и се облегнах с лежерно на бара с едната ръка. Горката Катрин сигурно се чудеше какво да ме залъже или обратното, но не ме интересуваше особено.
- Спокойно не съм ловец. - елиминирах и единствената причина поради, която би се притеснила да ми каже каква е всъщност и а погледнах с искрици на любопитство.

- Демон. - казах аз и на лицето ми разцъфна усмивка.
През повечето време се проклинах за това, което съм, но на моменти ме забавляваше как рефлектираше това върху другите. Когато чуеха демон всички ме мислеха за някакво долно чудовище, което е готово да съсипе живота им на секундата. Това ме отвращаваше, но и забавляваше, защото можех да усетя страхът, който събеседниците ми изпитваха понякога от мен.
- Ако бях ловец до сега са те бях убила, така че няма от какво да се притесняваш. - засмях се отпих от новопристигналата ми чаша.
Алкохолът ми действаше добре и ме отпускаше, а лекото буботене на хората около мен ме успокояваше ме разсейваше от случващото се с мен през последните месеци. Действително се бях превърнала в чудовище след като се преместихме тук се впуснахме в дивото преследване на Библията. Ако скоро не я откриехме можеше и да ми хареса да бъда демон.