Before a week on the street /Rosalie and Sky/

Брой мнения : 57 Join date : 12.03.2014

Какво по-прекрасно от това да се събудиш от виковете на съседите си и на всичко отгоре и да вали? Честно казано няма такова или поне според Скай Хейс.
Момичето отвори очи веднага след като съседите й троснаха толкова силно вратата на апартамента им, че можеха да предизвикат и някое земетресение. Брюнетката измърмори нещо под носа си както обикновено и се измъкна от удобното си легло. Защо хората не можеха да живея в леглата си и да ги носят като дрехи? Щеше да е толкова удобно.
Скай излезе от апартамента си малко след като виковете спряха, защото ако беше излязла и тя щеше да стане войната на съседите или нещо подобно, което не беше препоръчително, ако опонентите й бяха хора.
Денят щеше да го прекара в кафенето, а след това отново щеше да се върне към обичайното си занимание, а именно рисуването.
Навън беше мрачно и всеки момент щеше да завали. За повечето хора това бе станало нормално, но за останалите новодошли беше нещо необичайно.
- Розали? - като че ли попита себе си вместо момичето срещу нея. Скай й бе благодарна за помощта й и за това, че сега не живееше в някой кашон на улицата.

Брой мнения : 39 Join date : 09.03.2014

Розали отново не мигна цяла нощ. Тялото и преминаваше през някаква агония, а тя все не можеше да разбере защо. Не беше много приятно да си загубил паметта си в свят, който не разбираш. Не само борбата на тялото и с нещо непознато беше причината за безсънието и. По цели нощи имаше ужасни главоболия и чуваше гласове. Не смееше да каже на никого, защото си мислеше, че ще я изпратят в лудницата. И все още го мислеше, защото се съмняваше, че има някого, който чува гласове, който говорят неща за Рая, за Бог и все още ги мислят за нормални. Не веднъж Роузи се е опитвала да събере смесолост и да отиде на психолог, но какво щеше да му каже? Че се е събудила в болница с пронизваща агония и болки в главата, а след това не е спирала да чува "ангелски" гласове? Дори на нея и звучеше налудничево.
Госпожица Моро отново беше прекарала нощта навън. Успокояваше я да бъде сред хора и по - оживена обстановка отколкото да се намира между четири стени, въпреки че да бъде на вън вечер също така я и ужасяваше. Слънцето вече изгря и брюнетката се запъти за вкъщи, за да може поне да се преоблече, а по пътя си взе и едно кафе, което нямаше да и се отрази зле след бодуването цяла нощ. По пътя си срещна Скай и и се усмихна ведро. Тя беше новата и съквартирантка и за сега се разбираха доста добре.
- Добро утро, Скай. На къде си тръгнала толкова рано?

Брой мнения : 57 Join date : 12.03.2014

"Това момиче не спи ли?" Попита се наум Хейс, като се усмихна приятелски.
- Към кафенето, а след това ще си търся работа. - отвърна й брюнетката, като погледна въпросително Розали. От както беше пристигнала в този град и беше приета в дома на Розали, Скай винаги се чудеше защо госпожицата срещу нея винаги отсъстваше. На няколко пъти й се беше случвало за малко да бъде хваната да си играе с огъня без около нея да има запалки, клечки и прочие, което я навеждаше на мисълта, че Моро я е видяла и сега не иска да я вижда.
Всеки си имаше тайни, а някои от тях не биваше да бъдат споделяни, защото не винаги можеше човек да бъде сметнат за нормален.
- Добро утро и на теб Розали. - не, изобщо не беше добро, но все пак.
Скай въздъхна и погледна към небето. Мрачно, създаващо дискомфорт и депресия и всеки един човек, независимо дали беше навън или вътре.
- Как се чувстваш днес? - Скай зададе въпросът, който я измъчваше от дълго време. Нямаше как да не забележи колко отнесена бе понякога Розали. Сякаш се намираше на свой измислен остров или планета.

П.П. Съжалявам че е толкова кратко, но съм от тела

Брой мнения : 39 Join date : 09.03.2014

- Малко недоспала. - засмя се русокоската.
Имаше чувството, че съквартирантката и я мисли за луда, но нищо чудно. Розали почти никога не спеше и не си беше вкъщи. Винаги беше уморена и отнесена. Животът е след инцидента, какъво и да е бил той се беше преобърнал на 180 градуса. Жадуваше да дойде денят, в който ще си спомни всичко. Коя е била, какво е станало. Сега единственият и спомен беше странната празнота, която не я напускаше. Всякаш нещо и беше отнето.
- И аз след малко трябва да отивам на работа. Ако искаш мога да говоря с шефа да измисли нещо и за теб. - блондинката се усмихна дрюжелюбно.
Не знаеше дали е добра идея да кани Скай на работа при нея. Виждаше, че не и е особено приятна на моменти и сигурно усещаше, че Розали е на път да полудее, така че едвали би и било приятно да я гледа по цял ден. Госпожица Моро просто искаше да помогне на брюнетката, но пък и не можеше да се бута постоянно в неините работи, въпреки че никога намеренията не са и били да я обиди.

П.П. Няма проблем и моя не стана особено дълъг ;дд

Брой мнения : 57 Join date : 12.03.2014

Ако Скай приемеше и това щеше да й бъде длъжница до живот, което можеше да се окаже и докато една от тях двете не хвърли топа, както казваха някои от земляните. "Земляните, та ти да не би да си някакво извънземно?" Подхвърли й подсъзнанието, което я накара да се подсмихне и да заприлича на луда, но това изобщо не й пречеше.
- Достатъчно ти се натрапих у вас, а сега и на работа, не благодаря, ще откажа. Надявам се че разбираш и не се сърдиш. - заговори леко несигурно, като за първи път от колко? Четири години? Малко си бяха, но все пак не искаше да изглежда като някоя неблагодарница.
- Розали ако има нещо, което те тревожи можеш да споделиш. - брюнетката се усмихна дружелюбно, като я погледна, като че ли в очакване да разбере, че нещо не е наред. Нямаше да се учуди ако госпожица Моро беше поредното свръхестествено същество, което щеше да обясни някои неща, но всичко си оставаше само в гадаенето. Ако имаше нещо нередно щеше да помогне или поне да се опита. Можеше и да изглежда студена и каква ли още не, но имаше и съвсем малка капчица добрина, която можеше да използва за приятелите си.
През повечето време Хейс имаше чувството, че в този град виреят само същества от различни видове, но не и хора. Сякаш хората тук бяха нещо неизвестно.

Брой мнения : 39 Join date : 09.03.2014

- Няма проблем, че остана в нас. Знаеш, че каквото и да има съм на среща. - червенокоската се усмихна в отговор.
Наистина всичко, което правеше за някого винаги беше от най - чисти намерения, а не за да получи нещо в замяна както всички си мислеха. Винаги е имала склонност да закриля другите, сигурно е израстнала в такава среда, но нямаше как да знае. Понякога се чудеше дали изобщо някога ще може да си възвърне паметта. Все пак единственото, което и оставаше е да седи и да чака. Бяше безсилна срещу съдбата.
- Честно казано и самата аз не знам. - Розали въздъхна и след това впери поглед в Скай - Може би и ти ще си помислиш, че съм за лудницата, но често чувам гласове и дори не мога да спя от тях. Пробвала съм какво ли не, но нищо не помага.
Червонокоската отпусна рамене безпомощно. Вече беше сигурна, че Скай я мисли за побъркана. Дори не знаеше защо и казва това. Просто вече имаше нужда да сподели на някого, но никога до сега не го беше правила, защото я беше страх, че ще я изпратят в лудницата. Надяваше се, че брюнетката ще я разбере, но вече не беше убедена в това. Впери виновен поглед в събеседничката си и зачака присъдата.

Брой мнения : 57 Join date : 12.03.2014

Дали предположенията на Скай можеха да се окажат верни - на дали всичко, но поне можеше да бъде сигурна, че и Розали не беше от човешките същества, макар че дори и някои хора "чуваха" гласове в главите си, само защото бяха изперкали.
Брюнетката се загледа изпитателно и любопитно в госпожица Моро и през ума й започнаха да преминавах разни предположение. Може би беше най-обикновен човек, само че с някои екстри, но беше ли възможно да чува гласове в главата си? Да, ако четеше мисли.Или пък беше нещо друго, само че не знаеше какво? Ако тръгнеше да прави всевъзможни тестове сигурно накрая, самата Скай щеше да изгуби здравият си ум.
- Имам няколко предположения, но не знам кое е сто процента вярно. Днес няма да ходиш на работа ами ще те изследваме. - заговори сериозно госпожица Хейс и съвсем лека усмивка се появи на лицето й. Забрави за кафето, времето и караницата, на която беше свидетел. Сега имаше по-важна работа за вършене и каквото и да ставаше щеше да разбули тайните.
- Като за начало ще започнем с няколко въпроса. Какво точно чуваш? От кога започна всичко това? - синеочката впери поглед срещу съквартирантката си в очакване на сензация.

Брой мнения : 39 Join date : 09.03.2014

- Имам няколко предположения, но не знам кое е сто процента вярно. Днес няма да ходиш на работа ами ще те изследваме.
Думите на госпожица Хейс определено успяха да разсмеят Розали. Все едно говореше за някое опитно зайче, което трябва да се подложи на тестове за нова марка шампоани. При всичко доста добре, дори не се притесни от казаното или поне не го показа. Самата Роуз беше уплашена от това какво се случваше с нея и от неизвестното и състояние на лудост.
- Претърпях инцидент, при който загубих паметта си и след като се събудих чувах разни гласове. Сега вече наистина ще ме помислиш за луда, но през повечето време се говори за някакво си връщане на Апокалипсиса. - червенокоското сама се засмя на думите си.
Сега когато го казваше на глас звучеше много по абсурдно отколкото в главата и.
- Нека влезем вътре, защото тук някои може да не чуе. - Роузи изхвърли празната хартиена чашка от кафето си и се запъти към кооперацията, в която се намираше скромният и апартамент, а по-късно щеше да се обади на шефа си и да го предупреди, че не чувства добре и няма да може да отиде на работа.

Брой мнения : 57 Join date : 12.03.2014

Лека усмивка се появи на лицето на Скай, след като последните й думи успяха да разсмеят Роуз. Знаеше, че за съвсем нормален човек това звучи малко откачено, но всичко беше възможно. Дори и да имаше Розали за някое опитно зайче днес, можеше да се научат много нови неща за персоната срещу синеочката.

"През повечето време се говори за някакво си връщане на Апокалипсиса". Това беше единственото нещо, което трябваше на антихриста, за да се досети какво точно ставаше. Първоначално беше много учудена и очите й едва ли не щяха да изскочат от мястото си.

Скай кимна, когато Моро предложи да се приберат, което разрушаваше плановете й, но това тук беше по-важно от всичко друго. Но оставаше един проблем. Как щеше да каже на горкото момиче, че то е свръхестествено създание и нямаше ли тя да я сметне за луда.

Госпожица Хейс можеше да бъде какво ли не, но поне от благодарност можеше да разясни някои неща. Двете влязоха в апартамента бързо, а Скай вече репетираше наум какво точно да каже.

- Преди да започнем с каквото и да било ще те помоля да седнеш, защото не знам как ще го приемеш. - беше първото нещо, което каза синеоката и изчака съквартирантката й да седне.

- Дори не знам как да започна, защото не ти ще излезеш лудата, а аз. И аз бях объркана когато разбрах, но се свиква с това. Не е толкова лошо. - Скай си пое въздух и реши да си стои права.

- Ти чуваш ангелите и си нещо като радиостанция. Не знам дали си ангел, човек с дарба, някакъв странен демон или пък кой знае още какво, но и това ще разберем в по-късен период.

Брой мнения : 39 Join date : 09.03.2014

Ти чуваш ангелите и си нещо като радиостанция. Не знам дали си ангел, човек с дарба, някакъв странен демон или пък кой знае още какво, но и това ще разберем в по-късен период. - това излечение продължаваше да кънти в главата на червенокоската.
Да, Розали наистина беше луда, но радиостанция на ангелите? Съществуваха ли изобщо ангели? Разбира се, че не. Розали упорите мълчеше и водеше най-различни спорове със себе си на ум. Не искаше да засегне съквартирантката си за това си замълча. Въпреки че през цялото време едно издайническо гласче в главата и подсказваше, че Скай беше права.
Нещата, който чуваше, странният език, който тя разбираше. Всичко това е безсмислено и налудничево не по-малко от израза "ангелска радиостанция".
- Ммм.. и кога ще е това по-късно? - попита госпожицата.
Направи всичко възможно гласът и да звучи лежерно и спокойно и успя, дори повече от добре. Това беше всичо, което успя да изрече без да се издаде, че вътре в себе си откача.

П.С. Извинявам се за забавянето.

Брой мнения : 57 Join date : 12.03.2014

Скай беше права като си мислеше, че ще бъде сметната за луда от съквартирантката си, но единственият начин да й докаже, че не се шегува беше да й покаже някои неща, но тогава можеше и да бъде отритната на улицата.
"Кога ще бъде това по-късно?" Розали задаваше много въпроси, но нищо не беше толкова просто и лесно, колкото звучеше или изглеждаше от страни.
- Всичко с времето си, Роуз. - все тъй спокойно проговори Хейс.
- И да, знам колко налудничаво звучи всичко това, но има неща, които никой не може да си обясни или поне не и хората. - брюнетката погледна сериозно към събеседничката си и въздъхна.
- Само не се плаши от това, което ще видиш. - синеоката погледна към една ваза и лека по лека тя започна да се издига във въздуха, а после бе обградена и от огън, който нямаше да й навреди. - Пипни я ако искаш. Няма да се опариш.

Брой мнения : 39 Join date : 09.03.2014

Розали се взираше в горящата ваза и не можеше да повярва на това, което вижда. Протегна ръка и плах доближи ръката си до огъня. Реши да рискува и да го докосне, но Скай беше права. Наистина огънят не навреди на червенокоската.
- Ако аз чувам налудничеви неща и съм ангелска радиостанция тогава ти какво си? - Роуз се засмя на думите си.
Ти какво си? Звучеше толкова идиотска. Все едно бяха две луди в психиатрична клиника. Червенокоската си мислише да сподели на съквартирантката си и за болезнените спазми. Понякога се чувстваше като бивша наркоманка, чието тяло се опитва да се изчисти от наркотика. Понякога дори халюцинираше, но реши да си замълчи за тази част, защото частта с ангелите и летящите вази я плашеха достатъчно.

Брой мнения : 57 Join date : 12.03.2014

- Май ти дойде малко в повече всичко, а? - попита я Скай, като едва ли не се засмя. Може би хората щяха да ги сметнат за луди или пък ако знаеха какво могат да правят тези момичета щяха да ги помислят за вещици и какви бяха процедурите днес? На дали бяха да ги горят живи на клада. Е това не пречеше на антихриста, но предпочиташе да запази тялото си.
- Антихрист. - отвърна толкова простичко, а може би до преди известно време би се чувствала като някой изрод. Първоначално и тя беше изплашена и объркана като съквартирантката й, но Скай се взе в ръце бързо.
Хората лесно можеха да изпаднат в ужас. Същото правеха и съществата, които си бяха изгубили ума. Скай извади телефона си и бързо влезе в търсачката. Поне някои неща, които пишеха за свръхестествените същества бяха верни ... от части.
- Може да си всякакъв вид ангел, но ако не знаеш какъв си ... Здравата си се ударила, докато си падала. - толкова много сериозност, никога не се бе случвало да има. Ето така можеше човек да повярва и на изкусните лъжци. Те го казваха сериозно без капка съмнение в това, което казват и без нито един знак за лъжа.

Брой мнения : 39 Join date : 09.03.2014

- Прекалено много за един ден. - засмя се искрено червенокоската.
Розали реши да обърне всичко на шега и да го погледне от веселата страна. Не че беше особено забавно, но варианта да седи и да откача не и се нравеше много. Все пак защо пък да не беше ангел? Толкова налудничави неща и се бяха струпали на главата, че като нищо и това можеше да се окаже истина.
- Дете на демон и човек, ако не се лъжа? - изрече Роузи и погледна любопитно събеседничката си.
Беше чела някъде за тези същества. Могъщи и безсмъртни. Сега дойде ред и на въпросите. Ако тя беше дете на демон и човек и можеше да създава огън и да мести предмети, какво можех да правя аз? Ако наистина бях някакъв вид ангел какви ли бяха способностите ми?
- Може би е възможно, но не мога да ти дам никаква информация. За съжаление наистина не си спомням нищо за живота ми преди инцидента. Дори не знам какъв е бил инцидента. Събудих се в болницата без никакви спомени.
Розали си спомни за онзи ужасен ден. Отвори очи и беше обгърната от неприятна, натрапчива бяла светлина и пронизващи звуци. Когато се по съвзе осъзна, че е в болница. Всичко, което успя да разбере е само адреса, името си и това, че някакви хора са я намерили да лежи безжизнено някъде навътре в гората.