Catherine and Alexa /A month ago/

Беше забавно да наблюдава как тя само обикаляше в кръг без посока. Катрин беше най-малката от петте деца и поне доколкото беше разбрала Алекса на нея й беше най-трудно защото винаги я пренебрегваха. За щастие Али не беше, като нея.
- Наслаждавам се на шоуто - усмихна се Али оставяйки вестникът на масата. Но не си мислете, че тя четеше новини. Беше отворила на страницата с вицовете. - Седни - подкани я сочейки мястото срещу себе си. Ако щеше да се задържа не искаше да й стърчи така дразнещо до глава. Беше ужасно не комфортно.
Рен си отпи от капучиното, което си беше взела. Често се беше засичала със всеки един от Едуардс, но това не значеше, че често си бъбрят. Те бяха галениците на Ада, а тя... не винаги. Имаше моменти, в които трябваше да ги убие, а в други си говореше с тях като първи приятели, но животът й вече беше прекалено дълъг, за да помни с кои трябваше да бъде приятел и кои не. Вече просто продължаваше напред без значение какво щеше да стане. Сприятеляваше се и си намираше врагове, а след години нещата се обръщаха... крътоврата на живота.

Макар и заповедта или поканата на Алекса нямаше да седна, когато тя ми кажеше. Понякога бях упорита като малко детенце и хората отстрани със сигурност си мислеха понякога, че наистина съм малка или просто не съм наред с главата.
- Шоуто? На кое, Алекса? На тъпотата? - ирония и ирония. Макар и Алекса да беше дъщеря на Луцифер понякога ме дразнеше. Може би егото, което вадеше през повечето време? Мразя когато някой ме подценява или ме мисли за изтърсачето на семейството.
Издърпах един стол и седнах, като ми идваше да си кача краката на масата и да си почина за малко време. Всеки един ден се случваше едно и също нещо и по едно време писваше на всеки. Като че ли и ловците се бяха укрили. На където и да се обърнеш можеше да намериш повече свръхестествени от колкото хора.

Като се замислеше Али наистина беше малко тъпо напоследък. Нямаше ли да има някакви приготовления по случай излизането на дявола от клетката. Все пак това си беше значимо събитие, нали така? 
- Да наистина напоследък е малко скучно на около - отбеляза Али и прокара ръка през косата си. Дори и тя, която беше останала пасивна за известно време й беше скучно. Почти нищо не се случваше. Затишие преди бурята както се казваше, но понякога затишието си беше мъчително. - Всъщност дойдох да видя как ще изкарате баща ми от клетката - каза спокойно и отпи още една глътка от вече изтиващото капучино. - Разбира се аз знам, че ще го измъкнете, но ми е интересно след това какво ще се случи - остави капучиното на масата и се облегна назад в стола, които не беше от най-удобните, но само това имаше в момента, така че щеше да се ограничи с това.