Lilith and Alexa /before a few months/ in new Alexa's house in Lawrence

Решения, решения... толкова трудни за взимане и на всичкото от горе от тях зависи целятото ти бъдеще. Понякога ти се искаше просто да избягаш някъде надалеч... Не че Али не е опитвала това... Не проработи. С неният живот и с нейното положение бягството не е опция. Където и да отидеше те я намираха. Дори в най-закътана, забута и миризлива кумуна в Хонг-Конг щяха да я открият. Беше си истинско мъчение...
За това реши да спре да се крие просто да се остави на течението близо до водовъртежа на събитията. За това и си купи една хубава и голяма къща близо до Лоурънс, където се предполагаше, че ще се случи голямото събитие на годината.
И докато си седеше в двора в задната част на къщата препичайки се на слънце един от икономите дойде и й прекъсна хубавата почивка.
- Г-це една жина ви търси. 
- Няма ме...
- Но тя каза, че сигурно искате да я видите.
- Оххх и как се казва тази Жена? - попита накрая Али.
- Лилит, госпожице - каза спокойно иконома, а Али веднага я налегна вълна на любопитство, раздразнение и съвсем малка доза страх, която беше естествена. Тя стана и отиде и наметна завърза набързо прозрачният шал около тялото си като рокля и за по-малко от минута е озова в фоайето където я чакаше демонът. 
- Лилит - въздъхна тя подпирайки се на рамката на вратата.

Лилит не беше от търпеливите. всъщност дори беше доста далеч от това определение и цялото това забавяне на действията я изнервяше много. Деймън като че ли нарочно се бавеше с писането на Библията, за да може все повече същества да научат за нея и да направят опазването й още по трудно. Все повече същества прииждаха в Лоурънс, но нещото, което най-много притесняваше Лилит беше присъствието на Алекса. Дяволската щерка не беше от любимките на първородната. Тя не обичаше предателите а Ренесансия спадаше точно в тази графа.
След неособено обстойно проучване, Лилит скоро разбра, че нефилимката е купила една доста голяма и показна къща в покрайнините на Лоурънс. Очевидно беше, че Алекса нямаше намерение да се укрива повече и брюнетката реши, че е време да я посети. Искаше от първа ръка да научи на коя страна ще застане Рен, защото в сегашната ситуация нямаше място за неутрални и малката трябваше да разбере това.
Заставайки на вратата, търпението на първородната отново беше подложено на изпитание. Тя не можеше да повярва колко муден може да е персонала тук, а да не говорим за неуважителното поведение на Алекса. В край на сметка собственичката на огромния дом най-накрая се появи и на лицето на Лилит грейна саркастична усмивка.
- Най-накрая се появи, Алекса. Не са ли те учили, че не възпитано да пренебрегваш така гостите си.- каза със студен тон демонката и бавно се приближи към дъщерята на лукавия- Е няма ли да ме поканиш вътре или държиш разговора ни да се проведе в фоайето, където всички в къщата биха ни чули?

Погледът на Алекса от любопитен стана изпитателен. Като гледаше колко настойчива беше Лилит в момента вече си имаше представа за какво е дошла при нея. Всъщност Лилит винаги е искала от Рен едно и също нещо...
Нерешителността на Алекса да взема страна винаги е била известна на всички, както и това колко много пъти беше сменяла страните. Накрая никои не я искаше на своя страна защото се притесняваха, че пак ще дезертира. И въпреки че имаше доста специална дарба тази дарба не й помагаше винаги. За това да играеш соло никога не е бил избор при нея.
- Заповядай - разпери ръка Али към всекидневната на чиято врата се беше облегнала. Отвори врата и Лилит влезе в добре обзаведената всекидневна. Въпреки че често се криеше, тя обичаше лукса и показността, когато не го правеше. Имаше досата хубави жилища из целият свят и доста доходи в банки отново по целият свят. Обичаше да има от всичко по много.
- На какво дължа визитата ти, Лилит? - попита Али и седна на едно от креслата. - Едва ли просто ти дожаляло за мен? - засмя се тихо нефелимката.
В същото време влезе един от слугите носейки на Али портокалов сок с водка.
- Искаш ли нещо? - попита тя Лилит.

Алекса най-вероятно подозираше целта на посещението на първородната, но Лилит не се безпокоеше от този факт. Тя нямаше какво да крие и предпочиташе да постави картите на масата. Все пак демонката не беше от хората, които играят подмолни игри. Когато ставаше въпрос за работа тя беше сериозна, макар и сарказмът й, който никога не я напускаше, малко объркваше противниците й.
С бавна и грациозна походка тъмнокоска влезе в дневната и хвърли бърз поглед на обкръжаващата я обстановка. Не можеше да се отрече, че Алекса има вкус, но в интерес на стината Лилит не беше впечатлена. През дългия си живот беше виждала много места и все пак продължаваше да твърди, че няма по-хубаво нещо от дома. Да, именно от Ада. Колкото и да беше странно за повечето демони, които всячески се опитваха да излязат от там макар и за малко, Лилит винаги с удоволствие се завръщаше там. Всичко в Ада й напомняше за Луцифер- нейното единствено семейство и дори мисълта за това, че сега той е затворен като обикновен затворник в клетка, а мястото му е заето от един самозванец, караше първородната да трепери от яд. Желанието й за мъст беше огромно, но не беше сега времето да мисли по този въпрос, затова просто прогони мисълта за отмъщение надалеч.
- Не може ли просто да дойда и да навестя дъщерята на Дявола? - попита невинно демонката, след което спокойно се настани на едно от огромните канапета. Погледа й беше привлечен от наближаващия иконом и нослето на първородната моментално се сви от натрапчивия аромат на алкохол.- Благодаря, но не искам нищо. Не съм в настроение да се наливам с долнопробна водка. Мисля, че има по-важни неща точно в този момент. Нека свалим картите на масата, Алекса. Какво правиш в Лоурънс?

Понякога прямотата на тази жена дразнеше Алекса. Дори още не беше близнала от алкохола и тя вече искаше да говорят за работа. Не можеше ли поне за малко да се направи, че някои е дошъл просто за да види как е?... Явно това нямаше да се случи.
За това преди да отговори на въпросът на Лилит Алекса отпи от питието си обмисляйки внимателно отговорът си, защото беше дошла в Лоурънс на бързо. 
- Честно казано, дойдох за да видя как ще се извадите баща ми от клетката - каза и остави чашата си на масичката до канапето. - Аз съм сигурна, че ще го извадите - каза вече сериозно тя. Въпреки че не харесваше особенно много Лилит, Алекса не смееше да я подценява, особенно когато е в екип с Абадон и Едуардс. Това всъщност си беше една убийствена комбинация... буквално. 
- Всъщност най-ми е интересно какво ще правите след това. Срещу Сам и последователите му и едновременно срещу ангелите. Няма ли да е малко трудно? - попита облягайки се в удобното канапе.

Лилит въздъхна, наблюдавайки как Алекса съвсем спокойно отпива от водката си и изобщо не взима на сериозно темата на разговор. С голямо усилие на волята си първородната трябваше да потуши гнева, който я заля. Нямаше смисъл да се ядосва. Макар и желанието й да нарани момичето е безсмислено, защото дарбите на Лилит, колкото и силни а бяха нямаха въздействие върху Алекса. Още една причина за омразата й към дъщерята на Луцифер. На всичко беше известно, че демонката не понася някой да я превъзхожда по някакъв начин и Рен винаги й е била трън в очите. Тя никога нямаше да прости на малката, че във вените й тече кръвта на господаря. Разбира се момичето не беше виновно за това, но за сметка на това имаше по голямо провинение- не ценеше този дар и винаги беше готова да предаде баща си.
Лилит внимателно изслуша думите на Алекса и когато тонът й вече стана сериозен, първородната широко се усмихна.
- Радвам се, че вече изостави хлапашкото поведение. Така ми харесваш повече. - очите на брюнетката продължаваха да се впиват в Алекса. Това беше любимият прийом на Лилит при разговор с някой. Тя знаеше, че погледа й смразява опонентите й, а и как нямаше при положение, че пред тях стоеше не кой да е, а първото творение на Луцифер. Вярно беше, че не можеше да накара Ренесансия да изпита страх от нея, но все пак все още всяваше нужния респект. - Както знаеш, аз не съм човек, който се страхува от предизвикателства, но не смятам да задълбаваме по този въпрос. Не обичам да разкривам плановете им си пред кой да е.- сега беше ред на първородната да покаже неуважение. Беше сигурна, че Рен ще се ядоса, а брюнетката не можеше да отрече, че цели именно това.

Алекса беше известна с доста добродетели, но тъпрпението не беше сред тях. Тя не понасяше да я разиграват. Знаеше колко много я мразеше Лилит. И всъщност знаеше и защо и това винаги я карало да изпитва някакво тайно задоволство и превъзходство над първородният демон. Това си беше нещо като тяхно взаимно съревнование, което не беше известно на никои. Алекса беше пряк роднина на Луцифер, а Лилит беше просто човешка жена, която Луцифер беше превърнал в демон. Дори Али не беше сигурна дали той харесва демоните, но това не беше тема, която щеше да повидгне сега.
- Лилит, аз не съм глупава - извъртя очи от раздразнение Алекса. - Въпреки че избирам страна според критерии, които ти не би разбрала трудно бих застанала на страната на губещите - каза тя хапливо. Нямаше да позволи на Лилит да я дразни и то в сбоственият й дом. - А нека си го признаем шансовете не са на ваша страна. Може и да се справите със Сам, но срещу ангелите - на лицето на Али се плъзна ехидна усмивка. - дори дете знае, че нямате шанс... Освен ако нямаш някой скрит кос в ръкава - сви рамене и лицето й пак стана сериозно.
Алекса наистина все още не знаеше на чия страна би трябвало да застане. Не искаше да е от губещите, но и не искаше да застава срещу някои, който не би искала да нарани... Решения, решения...

В очите на Лилит проблеснаха гневни искрици, но тя бързо успя да ги потуши. Как си позволяваше това малко момиченце да й държи такъв тон. Все пак пред нея не стоеше кой да е, а първородната и Алекса трябваше да си държи езика зад зъбите. Всеизвестен факт беше, че баща й мрази демоните и с удоволствие ще ги унищожи, но Лилит беше безопасност. Тя беше първото му творение и на всички беше известно, че му беше слабост. А малката разглезена сополивка си позволяваше да я дразни.
Лилит заплашително се наведе напред и просъска:
- Мери си приказките малката. Може да си дъщеря на Дявола, но нищо не ми пречи да ти сритам задника.- демонката рядко си позволяваше да показва гнева си пред някой, но Алекса я беше предизвикала прекалено много и дори не подозираше на какво е способна ядосаната Лилит- Препоръчвам ти да си избереш страна в най-скоро време, мила, защото който не е с нас, е против нас. Надявам се да разбираш какво имам предвид.
След тези думи първородната се изправи грациозно от канапето и се приближи към Рен, взе чашата й с водка и я изпи на един дъх, след което тресна чашата в масата.
- Питиетата ти са същите като теб. Не струват. Ти си срам за баща си.- Лилит произнасяше думите си бавно и натъртваше на всяка една. Време беше малката да се осъзнае и да поеме някаква отговорност. Щом във вените ти тече кръвта на Луцифер, трябва да си му предан до край. - А колкото до ангелите..не мисля, че някой крилатко може да ме сплаши и ти го разбираш много добре.

Лилит вече прекали. За това Александрия се изправи достатъчно рязко за да накара демонът да отстъпи и да са разкара от личното й пространство. Всеки си имаше граници и Лилит беше пристъпила тези на Али.
- Аз ли съм срам? - озъби се Алекса открито. - Писна ми от всички, които повтарят, че трява да съм му преданна - вирна брадичка и се приближи към демонът. - На бащата, който дори не се постара да ми даде име - каза злобно нефелимът. Винаги беше таяла скрит гняв към баща си. За това че никога не я беше потърсил, когато е била малка. Намери я преди година когато за първи път излезе от клетката и дори тогава техният разговор... Не беше това, което очакваше, но все пак още му беше бясна.
- Ще застана на която страна искам, когато аз реша, нито секунда по-рано - каза вече малко по-спокойно Али отдръпвайки се от демонът, защото не искаше да влиза сега в схватка с нея. Все пак мебелите бяха нови. - И може и да не се страхуваш от ангелите, но има същества, с които дори Бог и ангелите не могат да се справят - каза със спокойно зловеш глас. - И на тях не им се седи още дълго в чистилището. 
Всички знаеха как тя може да се разпорежда с душите на мъртвите. Но много малко същества знаеха за страничният ефект, от тази дарба. Реалните сънища, когато отиваше в ада, рая или в чистилището. Когато част от душата й наистина преминаваше през границата на отвъдното. Това разбира се й даваше доста възможности, но чистилището беше един несравним ужас, с които малко същества могат да се справят. А и всеизвестно, че левиатаните не харесват нито ангели и демони, нито техните деца.

Гневът на Лилит беше опасно нещо. Той прииждаше на вълни и всяка следваще беше по-голяма и носеше по-голяма доза злост. Малко бяха съществата,които си позволяваха да предизвикат така открито демонката,а и малко бяха тези които можеха да разкажат подробности за подобни случки, просто защото повечето вече бяха мъртви. Всъщност единствената, която беше преживяла такъв аблъсък с първороднат, беше единствено Абадон, но все пак трябваше да се отчете факра, че рицарката беше безсмъртна и единствено Луцифер можеше да я убие. А сега Акекса се опитваше също да изпита до къде можеше да сригне гневът на Лилит. Всъщност и двете много добре знаеха, че не могат да се убият една друга, но и двете не искаха да отстъпят.
Тъмнокосата с мъка си пое въздух и се опита да запази спокойствието си.
- Виж, малката. Не ме е страх от разните ти там дарбички или съществата, които ще ми домъкнеш от чистилището. Всъщност дори ще ми доставиш удоволствие. Отдавна си търся противник, който да ми бъде достоен опонент, но за жалост всички се оказват слабаци, а и още по-зле - страхливци- пъроводната се ухили ехидно, след което намигна на малката.- Или ще поканил батко Уинчестър да ти помага, любимците ти от чистилището не могат да се спеавят с мен.
Последната реплика на Лилит си беше удар под кръста, но това не я накара да изпита кой знае колко угризения. Даже напротив. Първородната успя да възвърне доста голяма част от гладнокръвието си и отново се настани удобно на канапето.