Скалите на плажа

Понякога е наистина хубаво и удобно да се откъснеш от цялата шумотевица награда. Особенно когато там беше бъкано с анегли и демони, които се чудеха какво още могат да си причинят или как да навредят повече на хората.
Алекса се чудеше как хората не забелязват всичко това. А и понякога им завиждаше точно заради това. Въпреки че сигурно беше ужасно около теб да се случват всакакви необясними неща. Не разбираше как издържат всичко това. Но сигурно все си повтаряха "Неведоми са пътищата Божии" ... Нямаха си й на представа колко са прави.
Лицето на Алекса изведнъж цялото се намокри и тя стана бързо. Вълните бяха станали по-силни и пръскаха скалите около нея. За това й е се наложи да се премести. Отиде на по-горните скали и се седнап на една по-равна.
Вече не знаеше къде да отиде за да се отърве от цялата тази свръхестествена маса, но беше явно че няма как да избяга от всички. Сигурно биха я намерили дори ако отидеше на връх Еверест, но все още беше възможност.

Алекса се обърна и огледа момичето пред себе си. Беше й познато, но паметта й започна да й изневерява още преди хиляди години, така че вече не се очудваше, когато не разпознаваше някои. Въпреки че на моменти това си беше наистина плашещо.
- Да, сигурно вече от хиляди години - усмихна се Али.
От отдавна не беше срещала на антихристи. Тя бяха доста раздвоен лагер. Имаше и добри и лоши и не знаеш, кои от тях преобладават. Но и двете страни си приличаха по едно нещо. Всички бяха изключително силни и опасни. Повечето демони им се подмазваха за да не ги убият или за да отидат на тяхна страна. Ангелите пък все искаха да ги убият, а нефелимите страняха от тях... Докато пък на Али хич не й пукаше. Беше по-стара и опитна от всички тях, така че те не я притесняваха.
- И ти ле си опитваш същото? - попита на свой ред нефелимката, въпреки че подозираше какъв ще отговора на синеокото момиче.

Синеоката беше права и Алекса знаеше това и това беше едно от нещата които я отчайваха най-много. Но както казват хората "Неведоми се пътищата Божии"... този реплика винаги я е разсмивала.
- О, знам това - тя се обърна към момичето. - Но и без това си нямам друга работа в момента - усмихна се и погледна към бушуващото море. Днес беше доста буйно, може би щеше да има буря.
Али се замисли за секунда преди да отговори на поредният въпрос на момичето. Харесваше я. Беше пряма и не беше от онези антихристи, които се мислеха за нещо повече от това, което са всъщност. Винаги я бяха дразнели и винаги после трябваше да им затваря устите по грубият начин.
- Чух, че се опитват да измъкнат баща ми от пандиза - пошегува и се разсмя на глас по малко подигравателен, но не злобен начин. Наистина звучеше забавно. - Искам да гледам шоуто от първият ред.

Мнението на Скай беше правдоподобно за човек, които не знае как всъщност трябва да се стекат обстоятелствата. Но Али я разбираше и нямаше да я кара да промени мнението си. Просто си беше наистина трудно да бъдеш дете на Дявола.
- Резултатът е не ясен - каза гледайки към морето със сериозно лице. - Апокалипсисът трябваше вече да се е случил, но Уинчестър се оказаха наистина издръжливи. Но сега са разпокъсани и е турдно да се каже какво ще се случи, когато Луцифер излезе - тя се обърна към момичето, - а повярвай ми той ще излезе. Познавам тези демони, които искат да го извадят - тя отново се обърна към морето и се усмихна. Не ги познаваше всичките, но знаеше историята им, а това й беше достатъчно. Те са достатъчно амбициозни за това.
- Трудно е да си негова дъщеря - усмихна се, животът й беше толкова объркан и не ясен, дори за нея. Никога не знаеше какво да направи. 
- Но все още ми остава да направя един избор - каза сериозно и се обърна към антихриста все едно щеше да каже нещо важно. - Карамелизирани, шоколадови или обикновени пуканки да си взема за шоуто.

Да, армия. Сигурно щеше да се опита да привлече доста антихристи на своя страна. Тях Сам не можеше да ги контролира, а и повечето бяха объркани и лесно се поддаваха на манипулации, а Луцифер беше олицетворението на думата "манипулация". Така че беше сигурно, че доста бързо ще събере армия и доста бързо ще иска да накаже "провинилите" се.
- Зависи кои имаш предвид под предатели - обърна се Али към момичето и се усмихна хитро. - Казах, че Луцифер ще излезе от клетката, не че ще победи - отново погледна морето, което се беше поуспокоило за малко, като да не повярва човек. - Тази война няма да има победители - поклати глава. - А и на Луцифер, ще му е трудно да се бие и с ангелите и със Сам. 
Александрия все още се чудеше къде беше нейното място в тази каша. Която и страна да вземеше щеше да се бие, а ако не вземеше беше възможно всички да я нападнат.

Решения, решения... Изборът беше така разнообразен и не честен. Имаше ли значение на коя страна ще застане. Нейните способности не бяха уникални... просто бяха редки. Алекса се обърна за пореден път към момичето със сериозно изражение на лицето си. 
- Била съм и от добрите и от лошите и от гледащите. Никоя страна не е задоволителна. Ако съм от ангелите ме упрекват, че съм предала собствената си плът и кръв, а ако съм от лошите, че съм се превърнала в демон... А просто да гледаш е мъчително... 
Имаше време в което толкова много пъти беше сменяла страните, че вече не правеше разлика между добро и лошо... Това бяха мрачните периоди в животът й. Спомняше си ги смътно, но помнеше най-важното и то беше най-ужасяващото нещо, което някога беше правила и това я плашеше повече от всичко. Не искаше това да се повтаря.
- Бягтството също не е решение - каза тя по-скоро на себе си от колкото на Скай. - А ти? Неутрална ли си? - попита тя на свои ред, въпреки че не беше отговорила.