Всичко беше толкова объркано. Бях проспала цели 4 години от живота си. Как изобщо се очакваше да се държа след като се събудя от такъв продължителен сън. Та всички близки вече ме бяха отписали и са ме смятали за жив труп. А сега като по чудо бях будна и бях себе си. Е почти себе си. Според клиничните тестове нямах никакви мозъчни увреждания или аномалии, но въпреки това знаех, че нещо не е наред с мен. Не беше нормално съвсем случайно да научавам разни неща за хората. Просто нямаше смисъл в случващото се и не можех да си го обясня. Може би продължителната кома се беше отразила на психиката и бях изперкала. Докторите трябваше да ме преместят в психиатричното отделение, но вместо това все още бях настанена в болничната стая, в която бях прекарала последните 4 години, а с мен се държаха не като с изрод, какъвто всъщност бях, а като с човек, който е получил някакъв подарък.
Преди няколко дни по време на физиотерапията си бях получила поредното си видение. Видях пламъци, разгарящ се пожар, пламнали пердета, а след това отново непрогледния мрак. След няколко секунди се свестих, осъзнавайки, че още стискам силно ръката на уплашената терапевтка. Единственото, което успях да промълвя тогава беше, че къщата й гори. А за моя най-голяма изненада това се оказа самата истина. След този инцидент всички ме гледаха все едно съм някакъв вид светица, което ме дразнеше, а клюката за предсказанията ми бързо обиколи болницата.
Бях така унесена в мислите си, че почти не чух когато на врата на стаята ми се почука. "Поредния човек, който иска да му предскажа бъдещето"- помислих си с досада аз, но въпреки това се надигнах в леглото и се настаних удобно на възглавниците и се приготвих за поредния досадник.
- Влез.- казах аз и за моя радост гласът ми най-накрая звучеше силно, а не изнемощяло както в първите дни след събуждането ми.
Заглавие: I don''t wanna know everything / преди седмица / 
